E F G H

E

1. ENGELBART Douglas Carl
През 1964 година компютърната мишка, която е едно просто нещо, индикиращо позициите Х и У е само един манипулатор и вижда бял свят. Прототипът е бил дървена кутийка, която се е движела от оператора по масата с помощта на колелца, отчитайки техните обороти и завъртания. След това тази информация се е въвеждала в компютъра и е управлявала преместването на курсора по екрана. Изобретил я е Douglas Carl Engelbart от Станфордския Изследователски Институт (Stanford Research Institute).

Но всичко би било много лесно, ако самият той си спомняше на кого принадлежи авторското право на названието на това устройство. То просто е изглеждало като мишка с опашка и всички в лабораторията така и са го наричали. Но трябва да се отбележи, че Engelbart не е работил сам по създаването на този манипулатор. Той е автор на идеята и е разработил концепцията, но не той е създал самото устройство.

Първата на света мишка с топче е създадена от ръцете на аспиранта Bill English, а присъединилият се по-късно Jeff Rulifson съществено подобрява конструкцията й и разработва за нея програмно обезпечаване. Днешните компютърни мишки получили формата си в Техническия институт в Лозана. В техния дизайн се включвало едно единствено твърдо гумено топче и три бутона и именно този вариант завладял света, докато през 90-те не се появила следващата мишка - тази с добавен скролер към третия бутон, а след тях и оптичните. През 2004 на пазара се появява и първата лазерна мишка.

Сега това мишленце, преминало през толкова много модификации, е нормална част от ежедневието на всеки, който сяда пред компютъра, но за хората, видели го за първи път през 1968 година, то е демонстрирало потресаващи за времето възможности.

Сигурно си мислите, че сега бащата на компютърната мишка, Douglas Engelbart е богат и известен? Би било възможно и даже би надминал и Bill Gates, но не е. Той съзнателно се оттегля в сянка и малко хора си спомнят за него. Наистина през 1968 година все пак получава за своето изобретение от работодателите си чек за 10 хиляди долара. Целият му хонорар отива като първа вноска за скромна извънградска къщичка. Това отношение може би изглежда несправедливо, но през 2000 година, на 1 Декември Белият дом си измива ръцете и награждава Douglas Engelbart с Медал за технология - най-високата награда на правителството на САЩ. По този начин са оценени всички технологически достижения на учена, включително и компютърната мишка.

Каквото и да си говорим за създатели, изобретатели, идейни умове и програмисти, компютърната мишка нямаше да стане толкова популярно устройство, ако не бяха компютрите Apple Macintosh. Това се случва през 1984 година и само, за да бъдем справедливи, трябва да се отбележи, че Microsoft започва да поддържа мишката още през 1983 година, но всъщност компанията Apple обръща внимание на нейните възможности.

Сега изборът от видове компютърни мишки е огромен, както никога: без жици, без топче, без бутони и в крайна сметка без самата мишка. В този случай видеокамера проследява преместването на маркери, залепени направо на челото на човека. Нещо, за което се е сетил и Douglas Engelbart много преди да открие, че е най-удобно мишката да се мърда с ръка. Някои от експерименталните му устройства се прикрепвали към брадичката или носа на човека пред компютъра...

Ето така, в своето развитие, компютърната мишка достига по разнообразие своите живи съименници, но нека отдадем този факт на това, че все пак тя е създадена от човека и колкото той да се опитва да измести креативноста на природата, ще мине доста време за да се догони съвършенството, с която тя твори.




2. „Erased Lynching” - Ken Gonzales-Day

Серията "Erased Lynching" (2002-2011) акцентира върху факта, че расово мотивираното линчуване е било по-широко разпространено на практика в американския Запад, отколкото се е смятало, и че в Калифорния, в по-голямата част от случеите са били извършени срещу латиноамериканци, американски индианци и азиатски американци, и че повече латиноамериканци са били линчувани в Калифорния, отколкото от друга раса или етническа принадлежност.

Изображенията произлизат от използвани пощенски картички и архивни материали с фотографии на линчуванията , при които жертвата и въжета са били отстранени; целта е да се насочи вниманието на зрителите не върху безжизненото тяло на жертва, а върху тълпата, спектакъла, фотографията. Като такава, тази серия се стреми да направи невидимите видими.

http://www.kengonzalesday.com

3 ENIAC
 

Първият електронен компютър с общо предназначение. Общо предназначение означава, че машината би могла да бъде препрограмирана за решаване на пълна гама от изчислителни проблеми. Това била невъзможна задача за конвенционалните изчислителни машини използвани преди него. Заради невижданата тогава математическа мощ, при официалното си представяне ENIAC е наречен от пресата „Giant Brain“. Неговите размери, погледнати през призмата на днешния ден напълно отговарят на вестникарското му прозвище – мощностите му заемат обемът на голяма зала.

ENIAC е замислена и проектирана от Джон Mauchly и Дж. Преспър Екерт. Те работят заедно с екип от учени в Университета на Пенсилвания. Основната задача на първите електронно изчислителни машини от рода на ENIAC била военното приложение. Те трябвало да улеснят изчисляването на траекториите на балистичната артилерия. Армията на Съединените щати финансира проекта по време на Втората световна война. Договорът за построяването му е подписан на 5 юни 1943 г. Работа по него започва началото на следващия месец под кодовото име "Проект PX" в пълна тайна от Университета на Пенсилвания.

ENIAC показан публично представен през февруари 1946 г. За построяването правителството на САЩ платило около 500 000 долара. Цифрата, съобразена с инфлацията към днешна дата би отговаряла на 6 000 000. Машината се използва до 2-ри октомври 1955г.

Evenings: Theatre and Engineering е поредица от пърформанси от 13 до 23 октомври, където художници и инженери от лабораторията Бел, в Мъри Хил, Ню Джърси си сътрудничили в това, което е трябвало да бъде първото събитие от серия проекти, станали известни като Е.А.Т. (Eksperiments in Art and Technology). Проектът, организиран от Робърт Раушенберг и Били Клювер, първоначално е бил предназначен да бъде представен като част от Стокхолмския фестивал за изкуство и технологии през 1966 г., но когато преговорите се провалили, Били Клювер премества събитието за 69-тия Regimetn Armory и го нарича 9 вечери: Театър и Инженеринг. Участниците са 10 художника и около 30 инженери, които създават смесица от авангарден театър, танци и нови технологии. Двете групи са работили заедно в продължение на 10 месеца за разработването на техническо оборудване и системи, които са били използвани като неразделна част от изпълненията на артистите. Тяхното сътрудничество е първото в използването на нови технологии за театъра със специално проектирани системи и оборудване, както и използването на вече съществуващи такива.

F

1. FABRE, Arno

Арно Фабре е еклектичен художник, който до голяма степен не подлежи на класифициране. Той твърди, че е "педантичен и дори маниак, упорит и дори инат". Освен това, изпитва любопитство към света. Тези характерни черти правят възможна удивителната свобода на мисълта, която съзира и създава връзки между трактори, кранчета, звуци, думи, машини, модерни танци, каменоделие, фотография, законодателство, градоустройство и съвременна музика.
Поетични и рефлексивни, работите на Фабре ни развълнуват и ни подтикват към нови връзки със света. Неговите звукови инсталации (Dropper01, Les Souliers, Composition pour trois radios, Astragale Zénon l'arpenteur) и работите му върху пейзажи, закони и природата (Contre-nature Lois et paysages, Tunning Landscape, Loup y es-tu?, Ne surtout pas l'ignorer, The Evergreen) са представяни на много места във Франция, както и в Санкт Петербург, Амстердам, Монако, Барселона, Куртрай, Монс, Женева, Загреб и Белград.

official website

DA Fest 2011 profile
2. FLUXUS



Думата 'fluxus' означава 'поток', неспирно движение към обвързаност, която е по скоро етична, отколкото естетична по природа. Fluxus, който се развивва основно в Северна Америка и Европа, повлиян от Кейдж, не се цели към авантгарда, в смисъл на създаване на нов език, а по скоро в намирането на различна употребе на установени канали от изкуството, както и към освобождение на изкуството от всеки специфичен език. По този начин се фокусира върху интердисциплинарното и към използването на нова възможност да създава присъстие и да оставя следа от енергия в реалността. Fluxus включва редуцирана жестуалност, част от Дада, Баухаус и Зен, и предполага, че всички медии и всички артистични дисциплини са подходящи да бъдат комбинирани и преливани. Концепцията на fluxus първо е представена в Америка от George Maciunas. Други автори от групата са Joseph Beuys,Yoko Ono, Nam June Paik, Marcel Alocco, Armando и др.

Художественaта философия на Флуксус може да бъде изразена като синтез на четири ключови фактора, които определят по-голямата част творбите:
- Флуксус е отношението, а не движение или стил.
- Флуксус е интермедия. Флуксус създателите целят да покажат какво се случва, когато се пресичат различни медии . Те използват предмети от всекидневието, звуци, изображения, и текстове за създаване на нови комбинации.
- Флуксус творбите са прости, кратки и ненатоварени излишно.
- Хуморът винаги е бил важен елемент в Флуксус.

http://www.fluxus.org/
http://www.ubu.com/film/fluxfilm.html

3.FILIPPO TOMMASO MARINETTI

Филипо Томазо Маринети е италиански поет, писател, журналист, издател и основател на първото авангардистко движение на 20 век,футуризма.
Биография:
-роден през 1876 г. в Александрия (Египет) в семейство на адвокат.
Записва се при френските йезуити,и като ученик основава литературно списание,„Папирус“.
- 1891 г.връщане на семейството в Италия.Маринети отива в Париж, където взема бакалавърска степен по литература. Впоследствие учи право първо в Павия, после в Генуа.
-1899 г.завършва диплома с работа на тема „Монархията при парламентарното управление“.
В началото на 20 век публикува стихове и кратки текстове в ред френски и италиански списания.
-20 февруари 1909 г. на първа страница в престижния френски вестник „Фигаро“-появата на основополагащият „Манифест на футуризма“, написан от Маринети. В последвалите години към компанията на футуристите освен литератори се включват художници, музиканти, театрали.
-Балканската война от 1912/13 г.-Маринети е кореспондент на Балканите.

- 1914 г. в книгата си поема Zang Tumb Tuuum („Дзън Туп Туууп“, едно от най-прочутите произведения не само на Маринети, но и на футуризма изобщо),посветена на обсадата на Одрин,която описва и българите. 

- 20-те години- Маринети е приближен на фашисткия режим на Мусолини

-1929г.-обявен за академик на Италия. 

До края на живота си през 1944 г. неуморно публикува манифести, поеми, декларации, книги, списания.  

http://www.ubu.com/papers/marinetti_futurist-cinema.html

http://www.ubu.com/papers/marinetti_futurist-synthetic-theater.html 

http://www.ubu.com/papers/marinetti01.html 

http://www.ubu.com/historical/sound/marinetti_dune.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Filippo_Tommaso_Marinetti

4. ”FIRST AND SECOND BEAUTY COMPOSITE” Nancy Burson

В творбите си “First and Second Beauty Composite”, Нанси Бърсън наслагва образите на холивудски филмови звезди с идеята да получи портрет, който трябва да въплъщава идеала за красота. Крайният резултат обаче е потресаващ и той по-скоро осмива идеята за въобще съществуващ такъв идеал. За първата творба са използвани образите на Бети Дейвис, Одри Хепбърн, Грейс Кели, София Лорен и Мерилин Монро. За втората – Джейн Фонда, Жаклин Бизет, Даян Кийтън. Брук Шийлдс и Мерил Стрийп.

http://www.nancyburson.com/pages/fineart_pages/earlycomps.html

G


1.“Gaussian Quadratic   “  от  Майкъл Нол

А. Майкъл Нол е един от най-ранните пионери, който използва цифров компютър за създаване на модели и анимации единствено с художествена стойност. Първият пример е бил създаден в Bell Labs в Мъри Хил, Ню Джърси през лятото на 1962 г.

1962 „Gaussian Quadratic” - Деветдесет и девет линии свързват 100 точки. Вертикалните координати се увеличават в съответствие с квадратно уравнение. Когато точка достига върха, тя се отразява на дъното, за да продължи неговото покачване. Точните пропорции на този модел са избрани от много други примери. Тази пропорция е смътно подобна на картината "Ma Джоли" на Пикасо.

http://digitalartmuseum.org/noll/artworks_02.htm

2. GESAMTKUNSTWERK
Gesamtkunstwerk е термин от естетиката – универсална художествена творба, всеобхватно произведение на изкуството, синтез на изкуствата. Понятието е използвано за пръв път от германския поет и писател К.Ф.Е. Трандорф в есе от 1827г. Композиторът Рихард Вагнер използва термина в есе от 1849г., където говори за обединяването на всички изкуства чрез театъра. Gesamtkunstwerk остава свързан с естетическите идеали на композитора.
В книгата си Oper und Drama от 1851г., Вагнер развива идеята си, като описва обединението на драма и опера. Неговото произведение Der Ring des Nibelungen и най-вече частите Das Rheingold и Die Walküre са най-близо до този идеал.

Gesamtkunstwerk се използва и в архитектурата, където означава, че архитектите са отговорни за цялостния изглед на сградата, форма, външност, интериор, обзавеждане и детайли. Тази идея може да се проследи от Ренесанса (Микеланджело), през Барока и Ар Нуво, до съвременните концепции на Баухаус.

http://blogs.princeton.edu/wri152-3/s06/cgioia/the_gesamtkunstwerk.html


3. Gillette, Frank

Франк Жилет е видео пионер в изкуството, чийто многоканални инсталации и ленти са фокусирани върху емпирични наблюдения на природните явления. Той е един от основателите и виден председател на влиятелния видео колектив „Raindance“. 
С влияния , вариращи от кибернетика към живописта, Франк Жилет е новатор на многоканална инсталация, експериментирайки с обратна връзка на изображение, времезакъснение и затворена верига от системи.
В края на 60-те и 70-те, Франк Жилет прави видео матрици чрез интегрирани образи на зрителя с предварително записана информация на тях. Автор е на интерактивната видео инсталация „Wipe Cycle“. Тя разширява възможностите на отношението на публиката към произведението на изкуството, от пасивни рецептори на реалните участници.
Издател е на „Radical Software“, списание за нови и находчиви за използване видео-технологии.

                                          Wipe Cycle

4. Gottfried Wilhelm Leibniz, (Готфрид Вилхелм Лайбниц)

Gottfried Wilhelm Leibniz (Готфрид Вилхелм Лайбниц) понякога e наричан von Leibniz или Leibnitz. По произход немец. Роден е на 1 юни 1646г. в Лайпциг, Германия. Умира на 14 ноември 1716.

Следва философия от 1661 г. в Лайпцигския университет, а от 1664 г. изучава право и защитава докторска дисертация през 1667 г. в Алтдорф край Нюрнберг. Математика изучава в Йенския университет. В Нюрнберг се запознава с един бивш министър на курфюрста на Майнц, следва го в Хесен и е въвлечен активно в литературата. С политическа мисия, възложена му от курфюрста, през 1672 г. заминава за Париж. Успоредно с политическите си задачи тук Лайбниц се занимава главно с математика. През 1673 г. за първи път посещава Лондон и малко по-късно става член на Лондонското кралско дружество. През периода 1676 - 1716 г. той се преселва в Хановер, където е придворен библиотекар и таен съветник по правни въпроси на хановерския херцог. От 1687 до 1690 г. пътува из Германия и Италия, за да издирва архивни материали за Велфите, чиято история му е възложена. След 1700 г. се задържа главно в Берлин и Виена. Взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През 1711 - 1716 г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия. Умира на 14 февруари 1716 г. в Хановер, Германия.

Лайбниц е изключително многостранен учен. Той съчинява философска монадология, пише върху теологията, философията на езика, систематизирането на архивни материали, историята, механиката, логиката и математиката, както и голям брой рецензии по научни, политически и финансови проблеми. Член е на Лондонското кралско дружество и на Френската академия на науките.

Лайбниц и математиката

Основните математически постижения на Лайбниц са в областта на математическия анализ и на формализирането на математиката. В лайпцигските "Acta eruditorum" публикува разработеното от него диференциално смятане през 1684 г., а интегралното смятане - през 1686 г. Първата работа съдържа знаците за диференциране, правила за диференциране, твърдения за екстремумите и инфлексните точки. Втората работа съдържа знака за интеграл.

Лайбниц разработва правилата за диференциране на сума, разлика, произведение, степен, функция от функция, дава дефиниции за екстремни точки и точки на прекъсване, установява взаимно обратния характер на основните операции в анализа - диференцирането и интегрирането. Негова е формулата за многократно диференциране на произведение - формула на Лайбниц. Той дава и правила за диференциране на редица важни трансцендентни функции. Поставя основите на теорията на редовете и на теорията на диференциалните уравнения. Той внася в анализа широко употребяваните днес термини: функция, диференциал, диференциално уравнение, алгоритъм, абсциса, ордината и др.

Лайбниц разработва анализа независимо от Исак Нютон, но въпреки това между тях се разгаря продължителен и безсмислен спор за приоритет. Той е и един от основоположниците на математическата логика и счита, че с нейна помощ може да се изгради универсалната математика.
                                  

Бинарна цифрова система - "Готфрид Вилхелм Лайбниц"
първата чернова в новогодишно писмо (януари 1697),
до Херцог Rudolf August von Wolfenbüttel
(снимка на кредит: Уикипедия)

Leibnitz calculating machine (4.00 / 2)

Лайбниц и физиката

Изучава движението. Утвърждава относителността на пространството и уточнява понятието сила. В механиката въвежда понятието жива сила. Формулира принципа за най-малкото действие. Изобретява някои оптични и пневматични механизми. Работи над изобретяването на парна машина.

През 1673 г., след като се запознава с астронома Кристиан Хюйгенс, Лайбниц създава механична сметачна машина, която изпълнява събиране, изваждане, умножение и деление на числа. Машината е демонстрирана във Френската академия на науките и в Лондонското кралско дружество.

Сред другите му изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти, а също и чертане на поводна лодка.

Лайбниц и философията
Като философ Лайбниц е рационалист - стреми се да съгласува всичко рационално във философията преди него със съвременните му научни знания. Стреми се да примири религията и естествознанието, вярата и разума, да издигне науката над границите на националните особености, да изобрети всеобщ език.

Според Лайбниц физическият свят не е нищо друго освен несъвършено сетивно изражение на истинския свят на неделимите първоелементи - монадите.

В центъра на философията на Лайбниц е проблемът на развитието. Всички следващи изменения се съдържат в първоначалния материал. Светът се състои от атоми, но според него атомът не е само най-малката частица на веществото, а и залог за следващото развитие. Поради това той нарича атомите монади (единици). Във всяка монада потенциално е заложена цялата Вселена. Животът възниква, когато атомите се пробуждат. Тези монади могат да стигнат до нивото на самосъзнанието (аперцепцията). Разумът на човека също е монада, а обикновените атоми са спящи монади. Неговите монади имат две характеристики - стремеж и възприятие. 

Теорията на познанието и педагогиката според Лайбниц се основават на възпитаване на вродени способности. Той твърди, че пространството и времето са субективни - че са методи за възприемане на монадите. Наистина пространството може и да не се изчерпва с трите известни ни измерения. В това отношение Лайбниц повлиява на Кант.

Въпреки своя атомизъм той счита, че монадите се излъчват и поглъщат от Бога, чиято функция е да поддържа предварително заложената хармония между монадите. Така Лайбниц извежда природата от привичките на Бога.

http://en.wikipedia.org/wiki/Gottfried_Wilhelm_Leibnizhttp://en.wikipedia.org/wiki/Theodicyhttp://www2.lv.psu.edu/ojj/courses/ist-240/reports/spring2001/fa-cb-bc-kf/1200-1940.htmlhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4_%D0%9B%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%86
5. Griesbach, Scott

Роден в Милуоки, Уисконсин през 1967, работи в Чикаго. Работи в сферата на дигиталните изкуства, фотографията, живописта, често работите му са определяни като  сюрреализъм и реализъм.Използва цифрови изображения чрез които  прави  исторически препратки. Griesbach казва за работата си ", работата не вземе политическа позиция, а по-скоро говори за хода на социалната практика в епохата на капитализма, реклама и идеите от технологиите, медиите и глобализацията на популярната култура ". Той използва всяка възможност, която ерата на цифровите технологии дава за да направи изкуство.

"Аз взаимствам  исторически моменти и играчи, като Джаксън Полак, Клемент Грийнбърг, Марсел Дюшан, Жан-Пол Сартр, Йосиф Сталин, и папата. Използвам постмодерната ефективност за премахване на автора от избранатаработа, и чрез  ирония достигам границите на естетическия  и интелектуален сюрреализъм."

6. GUI Graphical User Interface – Потребителски Графичен Интерфейс

GUI – представлява графичното изражение на командите в различните електронни устройства. Виждаме го в екраните компютрите си, мобилните си телефони, музикалните плеъри или видеоигри. Чрез него потребителят, чрез пиктограми и бутони по-лесно взаимодейства с компютъра, без да му се налага да пише текстови команди.

GUI представлява информация и действия, които са на разположение на потребителя чрез графични икони и визуални индикатори за разлика от текстово-базирани интерфейси действието обикновено се извършва чрез директна манипулация на графични елементи.
Терминът GUI е исторически ограничен до обхвата на двуизмерен екрани с резолюции на дисплея.

Първият компютър в който се използва графичен потребителски софтуер е Xerox Alto. Той е създаден през 1973. Той не е комерсиален продукт, произведен е в няколко хиляди бройки за нуждите на специализираните среди, но по същността се доближава много до сегашната ни представа за персонален компютър. Той оказва значително влияние върху дизайна на персоналните компютри в следващите десетилетия, най-вече на Apple Macintosh и първите работни станции Sun. Сега той е изключително рядък и е ценна колекционерска рядкост.

На снимката е компютърът Xerox Auto от 1973г.

H

1. HYPERTEXT (хипертекст)
Така или иначе основната идея и патоса на новото технологично чудо е, че благодарение на хипертекста “обичайният”, линеен наратив се трансформира в “нелинеен” и “многопосочен”. Читателят може да отиде където пожелае не само в рамките на конкретния текст, но лесно и удобно да достигне до други текстове. На практика се размиват границите на текста. Край на строгата йерархия. Индивидуалният текст се разтваря в “потенциалната необозримост на мрежата и в нейната множественост.”
И наистина хипертекстът няма начало, среда и край. Само от читателя зависи откъде ще влезе, накъде ще поеме и откъде ще излезе. Единственото сигурно нещо е, че един текст води към друг, той до нов и така до безкрайност…
В една съвсем условна типология различаваме три вида хипертекста според тяхната организация: “осов”, “дървовиден” и “мрежов”. Типичен пример за осов хипертекст, е текстът, който четете в момента. Имаме една ос – “основният” текст и няколко разклонения, към които препраща той. Това са различните бележки под линия, които цитират други текстове, които не може да видите в момента. Дотук има само дванайсет “препратки”, но тенденцията е към увеличаване.
Тим Бърнърс-Лий, който в края на 80-те години създава хипертекстовия браузър “World Wide Web”.
И ако дотогава нещата като по правило са започвали през дъждовните есенни следобеди в университетите и са продължавали в секретни военни лаборатории, вече е дошло времето светът да разбере, че е настъпила нова ера. През 1987 година се провежда първата конференция, посветена на хипертекста. Нейното заглавие, “Hypertext”, може и да е лишено от въображение, но много ясно, точно и категорично задава темата за години напред. И понеже в областта на високите технологии промените се извършват с шеметна скорост, съвсем скоро идва време за първите преоценки.
Като капак на всичко през 1999 година легендата Тед Нелсън обявява, че възможностите на Интернет, вече му изглеждат ограничени, затова се налага да се търсят “нови хоризонти”. Какво означава изразът “нови хоризонти” в света на безграничната виртуалност не е много ясно, но ако е вярно, че революциите изяждат своите деца, ние присъстваме на наистина рядък случай. Къде другаде ще видите как бащата се отказва с лека ръка от най-прочутото си дете – хипертекста?
През есента на 1986 година се появява първото хипертекстово произведение – “Следобяд, една история”. Негов автор е Майкъл Джойс. През 1995 година поетът Робърт Кендъл започва първия “on-line” курс по хипертекстова литература, горе-долу по същото време е публикуван “Сократ в лабиринта” на Дейвид Колб – първият целенасочен опит да се прави философия във формата на хипертекст.

1. HYPERMEDIA (Хипермедия)
Хипермедията е нелинейна организация на елементите на отделните медии, осигуряваща същата възможност на потребителя, каквато е при хипертекста. Целта на хипермедията е потребителят да се потопи в богата и разнообразна информационна среда, в която текст, звук, анимация и видео са свързани по разнообразни начини. На етапа на проектирането хипертекстът и хипермедията се представят само чрез описание на връзките между отделните им елементи, което се извършва от експерта по съдържанието и сценариста на продукта. Всеки тuп медuя в хипеpмедuйния документ мoже да се свъpже кьм другu хипеpмедuйнu документu.
По това определение WWW е частен случай на хипермедийна система, тъй като поддържа графични хипервръзки и връзки към звукови и видео файлове.

2. HYPERLINKS (линкове)
Hyperlink (връзка, хипервръзка, линк) или на кратко link е препратка към друга част на дадена уеб страница или към съвсем различна страница.Хипервръзките се използват за правене на справки, като например съдържание, подчертани бележки, библиографии, индекси и речници. Името на термина е дадено от Теодор Нелсън,който е вдъхновен от статията на Ваневар Буш"As we may think".Нелсън цели да намери начин за показване на всички възможни документи, чрез мрежата. Той прилага собствените си хипотези, като „Литературни машини” например е книга, построена на хипертекстов принцип, позволяващ свободно комбиниране и нелинейно четене. Негови проекти са "Ксанаду"и "Транслитература"
Съществуват няколко основни типа хипервръзки:

• Външни хипервръзки - осъществяват връзка със сайтове, изображения, документи, които не са създадени от автора.
• Вътрешни хипервръзки - осъществяват връзка със сайтове, изображения, документи, които са създадени от автора.
• Хипервръзки към части от страница -  осъществяват връзка с определена част от даден документ. 
• Хипервръзка към приложение - осъществяват връзка и активират даден софтуер,като например електронна поща. 

Основа на линковете: 

Линковете в HTML се задават чрез тага `a`, където "а" е съкращение от anchor (от англ. котва, хвърлям котва)