Q R S T

Q

R
 

1. Raindance Corporation

„Raindance“ е основана през 1969-та година от Франк Жилет, Майкъл Шамберг и Ира Щнайдер в Ню Йорк. Повлияни от теории на Маршал Маклуън и Бъкминистък Фулър, екипът създава база данни на ленти и писания, които изследвали отношенията на кибернетиката,медията и екологията. От 1970-та до 74-та“ Raindance „ създава Radical Software – списание,което предвижда мрежа от комуникации,предназначена за възникващото алтернативно видео движение с тираж от 5000 броя. През 1971-ва година Майкъл Шанберг пише на телевизия „Guerrilla” за принципите на екипа създадели на“ Raindance“  и проект за децентрализация на телевизията. Първоначалният екип на Raindance се разделя в средата на 70-те години. Неправителствената огранизация“ Raindance „ продължава да съществува и днес.

http://www.radicalsoftware.org/e/history.html

2. READYMADE
През 1915 г. в Ню Йорк, Марсел Дюшан започва серията "readymade" - фабрично произведени предмети, които той избира и представя като изкуство. Всъщност първият такъв обект - велосипедно колело, монтирано върху дървено столче - той прави още през 1913 г., но чак две години по-късно го нарича ready made. "Закачалката за бутилки" (1914) се смята за първия "чист" обект от серията, създадена от Дюшан.

Тя всъщност е малка, включва едва двайсетина произведения. Повечето са загубени и по-късно художникът прави авторски копия, които могат да се видят в музея във Филаделфия, САЩ. Някои от ready made обектите скандализират публиката в своето време, други – напротив - остават незабелязани от нея. Сред първите е споменатият вече писоар, озаглавен поетично "Фонтан", от 1917 г. Скандална е и репродукцията на "Мона Лиза", на която през 1919 г. Дюшан рисува изящни мустачки и брадичка, а под картината изписва L.H.O.O.Q. Произнесени последователно, буквите съставят на френски фразата "Elle a chaud au cul" ("Тя има горещ задник") и намекват, че дамата на портрета е в състояние на сексуална възбуда.
Сред произведенията, останали незабелязани от публиката, е например "Закачалката за дрехи". Според инструкциите на художника в изложбата тя е била сложена на стената близо до вратата – и зрителите не са я разпознали като изкуство, възприели са я като обичаен предмет в интериора. Подобна е съдбата на "Лопатата за сняг", по невнимание използвана по пряко предназначение и впоследствие загубена...
Със серията ready made Марсел Дюшан атакува традиционните представи за изкуство по няколко линии. Първо, утвърждава, че художествената творба е преди всичко избор на художника - той определя дали даден обект е изкуство или не, независимо дали го създава или го взема наготово от заобикалящата го среда. Второ, отправя предизвикателство към класическата естетика, към определенията за красиво и грозно. Изборът на ready made обектите изглежда случаен, но всъщност е много обмислен.

"Трудно е да избереш обект, който абсолютно не те интересува, който няма шанс да стане привлекателен или красив и който не е нито приятен за гледане, нито особено грозен", казва художникът. Обявявайки такъв обект за изкуство, Марсел Дюшан съсредоточава погледа на зрителя върху него, провокира възприятията му за красиво и грозно... и ги превръща в индивидуален избор. Защото - и това е третият преломен момент - за Марсел Дюшан зрителят е съавтор, а не просто наблюдател. "Творческият акт не е дело само на художника; зрителят е този, който поставя произведението в контакт с външния свят, дешифрирайки и интерпретирайки вътрешните му стойности - и така дава своя принос в творческия процес".

След серията ready made Марсел Дюшан работи 8 години върху т.нар. "Голямо стъкло" (1915-1923) – гигантска механично-сюрреалистична композиция в две части, затворени между две стъкла. (Официалното заглавие на творбата е приблизително "Булката, събличана от нейните ергени, вечер".) След това художникът вече не се занимава с изкуство. Отдава се на шаха. А светът бавно започва да осъзнава артистичната революция, която е извършил.

3. Radical Software Magazine

 Историческото видео списание „Radical Software”, по идея на Берил Коро, Филис Гершуни и Ира Шнайдер се появава за първи път през пролетта на 1970, скоро след като видео техниката става достъпна за артистите и те започват да експериментират с нея. Списанието е било важен глас на американската видео общност; единственото периодично издание, посветено изцяло на независимите видео и видео арт, във времето, в което тези предмети все още са били изобретявани и развивани. В изданието са вземали участие артисти като Nam June Paik, Douglas Davis, Paul Ryan, Frank Gillette, Beryl Korot, Charles Bensinger, Ira Schneider, Ann Tyng, R. Buckminster Fuller, Gregory Bateson, Gene Youngblood, Parry Teasdale, Ant Farm. „Radical Software” излиза в единадесет броя между 1970 и 1974.



4. RANDOM ACCESS (Произволен достъп)

Отнася се до възможността да имаш достъп до информация на произволен принцип. Противоположното на произволния достъп е последователния достъп, където за да стигнеш от точка А до точка Я трябва да минеш през всички точки между тях. При системата на произволен достъп можеш да прескочиш направо на точка Я. Дискът е медия с произволен достъп, а касетата – с последователен.

Условията на произволен и последователен достъп често са използвани за описването на информационни файлове. Файлове с произволен достъп на информация, правят възможно нейното четене или записване навсякъде във файла. При файлове с последователен достъп, информация може да бъде четена или записвана само последователно, започвайки от началото на файла.

5. RANDOM ACCESS, BY NAM JUNE PAIK, 1963

Инсталация, която представлява хаотично прикрепени към стената магнитни ленти. Чрез глава на касетофон на зреителя се предоставя възможността да чуе която и да е част от записите, за колкото време иска, произволно. Random access е първият web browser на артиста,чрез който показва как линейна среда може да бъде разрязана на парчета и разпръсната, образувайки пространствено разширение.

„Random Access” няма начало и край, не може да се повтори по същия начин и винаги може да бъдат модифицирана. Тази непрекъсната промяна е характерна за следващите “web”-базирани творби.

6. RANDOM WAR - CHARLES CSURI
(Творба на Чарлз Ксури, 1967 г.)

Чарлз Ксури прави рисунка на играчка на войник и я използва като дата шаблон, който копира многократно. Чрез компютърна програма се генерират различни номера, които определят разпределението и мястото на 400 войника на бойното поле. Чрез програма се определя различният ъгъл, под който се появява всеки войник. Войниците се сражават за две страни – “Червени” и “Сини” и отново компютър им задава имена. Друга програма задава рангове и серийни номера на войниците отново на случаен принцип. Случайният принцип определя следните числа да отговарят на:

(1) Умрял (2) Ранен (3) Изчезнал
(4) Оцелял (5) Един герой за всяка от страните (6) Медал за храброст
(7) Добро командване (8) Медал за дългогодишна служба

random war

7. RICHARD WAGNER

Вагнер е знаменитият немски композитор, предимно известен със своите опери и музикални драми. Освен композитор е бил още диригент, музикален теоретик и есеист. За разлика от другите композитори, Вагнер пишел винаги сам сценария и либретото за своите произведения. Роден е на 22 май 1813 г. в Лайпциг и е деветото дете в семейството на полицейския чиновник Карл Фридрих Вагнер и Йоханна Розина Вагнер. Детството му не е било щастливо. Още като малък го пленяват оперите на Вебер, често посещава концерти и овладява началните стъпки в композирането. Повлиян от втория си баща, той взема роли в представления. Силно се интересува от политика и философия. През февруари 1831 г. постъпва в Лайпцигския университет, а малко преди това е изпълнено неговото първо произведение - увертюра си-бемол мажор. През 1832 г. в Прага неговата току-що завършена симфония в до мажор е изпълнена на оркестрова репетиция в Консерваторията, а на 10 януари 1833 е публично изпълнена в Лайпциг в концертната зала на Гевандхаус.
В общественния живот Вагнер е бунтовник, точно както и в изкуството. Той взема активно участие в политическите размирици през 1848/49 г., за което си навлича гнева на германската аристокрация и е принуден да прекара голяма част от живота си като емигрант в Швейцария и Франция. Той остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. Използва музикални теми, свързани с определени герои, места или елементи на сюжета.Със своята идея за тотално произведение на изкуството ("Gesammtkunstwerk"), синтеза на различни форми на изкуство, Рихард Вагнер предизвиква отзвук в цялостния европейски културен живот. На него принадлежи концепцията за "Музикалната драма" като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.Той е сред пионерите на нововъведения, като крайният хроматизъм и бързото преместване на тоналния център, които оказват силно влияние върху последвалото развитие на класическата музика. Замисълът му е толкова амбициозен, че за поставянето на оперите той изгражда собствена зала, Байройтския фестивален театър.
Негови опери са: “Сватбата" - Die Hochzeit (1832);"Феите" - Die Feen (1834), "Забранената любов" - Das Liebesverbot (1836), "Риенци, последният трибун" - Rienzi (1840), "Летящият холандец" - Der fliegende Holländer (1843), "Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург" - Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg (1845), "Лоенгрин" - Lohengrin (1848), "Пръстенът на Нибелунгите" - Der Ring des Nibelungen, "Тристан и Изолда" - Tristan und Isolde (1859), "Нюрнбергските майстори певци" - Die Meistersinger von Nürnberg (1867), "Парсифал" - Parsifal (1882)
Негови есета са: "Art of the future"," Opera and Drama", "Art and Revolution"
http://books.google.com/books?id=GdI2ZIUjhewC&printsec=frontcover&dq=the+work+of+art+of+future&ei=sJRwS5XUBoagzATAuZ3nDQ&cd=1#v=onepage&q&f=false

http://www.wagneroperas.com/

 http://en.wikipedia.org/wiki/Gesamtkunstwerk


8. ROTARY GLASS PLATES
(от англ."въртящи се стъклени плочи")

Изобретението е направено от Марсел Дюшам през 1920 г. и представлява пет изрисувани стъклени плочи, които се въртят около метална ос, които погледнати от разстояние от един метър се виждат като един кръг.

http://www.marcelduchamp.net
http://www.marcelduchamp.net/of_two_minds_and_one_nature.php
http://www.aqualoop.com/aqua_sound/delia/Duchamp.html

S

1. "SATELLITE ARTS PROJECT"


Целта на проекта е да се демонстрира за първи път, че няколко изпълнители, които са разделени от океани и география, могат да се появят и да взаимодействат в едно и също произведение (на живо). Всеки ще вижда всички заедно, един до друг, авторите могат да говорят един с друг, и да създават заедно. - " Пространствено изпълнение без географски граници".

От 1975 г. до 1977 художниците Кит Галоуей и Sherrie Rabinowitz разработват редица проекти които наричат ​​"Естетични изследвания в областта на телекомуникациите". Сред тези проекти е "SATELLITE ARTS PROJECT", които отправиха множество виртуални въпроси за пространствените характеристики, които никога не са били действително тествани или дори опитвани. Централно място заема идеята за сценичните изкуства като начин на разследване на възможностите и ограниченията или технологиите, за да създадат нови контексти, среда, и мащаб за изкуства. Във време, когато сателитите са единственото надеждно средство за предаване на видео на живо, за художниците, които са фокусирани върху закъсненията в предаването на дълги разстояния, и изпълняват редица танци, партитури за музика, е важно е да се определи кои жанрове могат да бъдат подкрепени. 

http://www.ecafe.com/getty/SA/

2. Send and Receive Satellite Network  - 11 септември 1977г.

Това е видео предаване на което е заснето едновременно в Ню Йорк и Сан Франциско на двата бряга на Американския континент. Това е първата жива сателитна връзка в историята на телевизията продуцирана от Кийт Сониер и Лиза Беар. Заснети са артистични изпълнения, които са обединени по невиждан до тогава начин в реално време.

През 1975 г. Кийт Сониер подал предварителна заявка към НАСА да се направи интерактивна предаване между творци чрез спътник на от бряг до бряг в Америка. Той се свързва с Лайза Беар и двамата започват съвместна работа този проект. Следват много пътувания до Вашингтон , участие в семинари и бюрократични перипетии. Двамата се учат в движение на жаргона на НАСА но в крайна сметка успяват да намерят подкрепа за проекта си. Те успяват да убедят правителството да им помогне в създаването на CTS сателитна телевизия, която е предназначена за обществено ползване. Предоставена им е и мобилна наземна сателитна станция, чрез която да осъществят предаването.

В Сан Франциско, създават постоянна наземна станция. Там те се срещнат артисти, които да участват в предаването им. Сред тях са Маргарет Фишер, Тери Фокс, Шарън Грейс и други.
Координатор за проекта на Западния бряг е видео художника Шарън Грейс.

Така на 11 септември 1977 се стига до първото в света сателитно телевизионно предаване.

http://sendreceivesatellitenetwork.blogspot.com/

2. SCHWARTZ, Lillian F.

Лилиан Шварц (родена 1927 г.) е американска художничка, известна с това че за първи път използва компютрите, като средство за създаването на изкуство. Най-известната й творба е Мона Лео, за която използва образа на Мона Лиза, наслагвайки го с автопортрета на Леонардо. Чрез компютърните технологии тя ескпериментира по различни начини за да създаде и измени творбите на изкуството. Тя е сред първите артисти, които експериментират с компютърни образи и ефекти. През седемдесетте години работи заедно с група учени по време на ранните етапи на развитието на компютрите и прави един от първите музикални рок видеоклипове. Освен това създава един от първите дигитални филми, представен като творба на изкуството – Pixillation. Филмът е смятан за една от най-важните ранни творби в компютърното филмово изкуство. В началото на нейната кариера работи с учени в лабораториите „Бел”, където съчетава звук, видео и изкуство.По-късно през осемдесетте години Шварц прави много експерименти с художествени творби променяйки образите, посредством компютърните технологии превръщайки ги в нейни художествени творби.

http://lillian.com

http://en.wikipedia.org/wiki/Lillian_Schwartz


3. SONNIER, Keith

Кийт Сониър е роден през 1941 г. в щата Луизиана (САЩ). Той е един от първите художници, който използва светлина в скулптурата през 60-те години и става един от най-успелите с тази техника. Спечелва международно признание особено с неговите скулптури и инсталации с цветни неонови светлини. Най-впечетляващата му творба в Европа е дългият 1 км тунел – Lichtweg – който свързва различни терминали на летището в Мюнхен. Краят на 60-те гонини Сониър допринася за развитието на нова концепция в скулптурата, използвайки евтини материали, на които до този момент не се е обръщало внимание в изкуството, както филц, фиберглас, олово, латекс, жици, неон, алуминий и стъкло. В началото на 70-те години, създава няколко творчески видеопроекта. В момента живее в Ню Йорк (САЩ).

http://sonnierstudio.com/
light installations

4. Sony Cv Portapack 

"Prortapack“ е представена през 1967-ма година. Тя е захранвана от батерии система с лента за аналогов запис, който може да се извършва от един човек.  Багодарение на компактните си размери,спрямо по-старите телевизионни камери “ Portapack“ дава възможност да се записва видео много по-лесно извън студио. Въпреки ниското качество на запис, използването на“Portapack“ е прието еднакво добре,както от професионалисти,така и  от аматьори, като нов метод за запис. “Portapack” e комплект, състоящ се от две части: черно-бяла комбинирана видеокамера и отделно устройство за запис. Въвеждането на „Portapack“ има голямо влияние върху развитието на видео арта. Машината се използва и за репортажи от различни телевизионни мрежи.

„Portapack“ е технология с решаващо значение за фондацията “ Raindance“ – колектив от художници, академици и учени, мотивирани от тази технология за да разработят алтернативни форми на комуникация.

„Portapack” е революционна технология, която е била лесно достъпна, поради ниската си цена, лесно използваема, поради компактните си размери и лекотата на експлоатация и най-вече заради незабавната възпроизвеждаща способност.

5.  Staehle, Wolfgang

Staehle е пионер на “net.art” в САЩ , известен за видео стрийминга на рухването на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември, 2001.

Staehle е роден в Щутгарт, Германия през 1950 г. През 1976 г. Завършва бакалавърска степен по изящни изкуства в Училището по визуални изкуства в Ню Йорк .

През 1991 г., той основава „The Thing” . „The Thing” е Интернет форум за ново изкуство и медии . Той стартира като независим медиен проект, които по-късно става онлайн форум за творци и културни теоретици.

Едно от известните му произведения е „24 / 7 империя” , където той документира Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк Сити . На всеки четири секунди, камера снима сградата, и кадрите се изпращат в галерията на ZKM Център за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, Германия . Този проект е позоваване на филма на Анди Уорхол от 1964 (осемчасов черно-бял филм, в който камерата се фокусира върху Емпайър Стейт Билдинг от здрач до зори)

Други негови известни произведения са : Untitled (2001), Fernsehturm (2001-до момента ), Comburg (2001-до момента ), Yano a (2002).

www.wolfgangstaehle.info/

6. Scott Snibbe 

Scott Snibbe е медиен артист и режисьор, роден през 1969 г. в Ню Йорк Сити. Преподавал е „медийно изкуство и експериментални филми” в университета Браун, The San Francisco Art Institute, Калифорнийския институт по изкуствата, Училището по дизайн в Роуд Айлънд, и Калифорнийския университет в Бъркли. В началото на кариерата си, работи в Adobe Systems, където помага да се създаде „After Effects”. Като изследовател публикува множество статии и академични документи, и е изобретател на над дузина патенти.

Той също така изследва социалното, емоционалното и физическото поведение на публиката в интерактивното пространство. Неговите творби са силно повлияни от киното: особено анимацията, немите и и сюрреалистичните филми, често смесва в работата си изпълнения на живо и заснети изпълнения в реално време на взаимодействие. Негови произведения са в постоянените колекции на „Whitney Museum” и Музеят на Модерните изкуство (Ню Йорк. Неговата мащабни интерактивни проекти се включват в концертни турнета, олимпийски игри и, научни музеи, летища и други големи обществени пространства и събития. Той създава интерактивни проекти с музиканти и режисьори като Björk и Джеймс Камерън. 

http://snibbe.com/

7. Stepped Reckoner

В 1672 известния немски  математик и философ  Gottfried Wilhelm Leibniz, започва да мисли върху дизайна и конструкцията на машина за фундаментални операции свързани с аритметиката.с идеята ,че ще намери решението във франция ,той заминава за Париж. Десет години и повече професор Вагнер работи с Левин  върху идеята за машината. В  1715 година математика Teuber  от Helmstedt прави същия опит. Не е известно колко машини за били завършени,но може да се каже ,че три като 2 от тях са върнати  в helmstedt да бъдат поправени.

The Step Reckoner (Stepped Reckoner) е дигитален механичен калкулатор, името идва от превода на немския термин за действащ механизъм „staffer“означаващ 'stepped drum'. Това е бил първия калкулатор,който  можел да действа с цели четири аритметични  операции : събиране , изваждане , умножение и делене.

Той е сложен прецизен механизъм със зъбни колела, обаче е бил някак отвъд индустрията по това време; механичната част е била по важна от дизайна, което отваря една пролука за проучване.

Два прототипа били направени ,но само едната е  оцеляла до  днес. Намира се в националната библиотека в Хановер, Германия. Leibniz wheel

машината е дълга 67 см, 27 широка, 17 см висока, направена от полирана стомана и месинг.Състой се от две паралелни части:пускащ механизъм и сметачен механизъм или акумулатор, който може да задържи 16 цифри и 8 цифри въведени разделено отпред. Въведени отделно има 8 циферблата с копчета да пуснат operand номерата, телефонните номера са на подобен принцип като множително устройство. Резултата е 16 прозореца от издигнат акумулаторно разделение.въвеждащото разделение  се покачва на релси и може да се мести покрай акумулаторното разделение с манивела на ляво,което завърта а worm gear, изравнявайки  operand цифри с акумулаторните цифри. Има също десетични индикатори и контрол пускаща от машината нула.

Mашината може:

•             Включва и изважда 8 пръсни номера от/до 16 пръсни номера.

•             Умножава две 8 пръсни цифрови номера.

•             Дели 16 пръсни номера от 8 пръсни номера.

T
1. SIR TIMOTHY JOHN BERNERS-LEE

Сър Тимъти (Тим) Джон Бърнърс-Лий.
Английски физик, основоположник и създател на WWW. Днес е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.
Тим Бърнърс-Лий е роден на 08.06.1955 год. в Англия. (10 години преди неговото раждане Ваневар Буш (Vannevar Bush) въвежда понятието «хипертекст». ) На 12 години Тим бил изпратен да учи в частното лондонско училище Emanuel School.
През 1976 год. завършва с отличие бакалавърска степен по специалността физика в Кралския колеж при Оксфордския университет. След завършването си Бърнърс-Лий няколко години работи на различни места. Две години от тях посвещава на производството на телекомуникационно оборудване във фирма Plessey Communications. Той живее още няколко години в Англия, разработвайки многозадачна операционна система и драйвери за периферно оборудване във фирмата D.G Nash Ltd. Работата му до този момент не го удовлетворявала и заминава за Европа,където си намира работа в качеството на консултант по разработване на програмно осигуряване в Европейската лаборатория по физика на елементарните частици CERN. Подписват договора му само за половин година. Планинският въздух и околностите на Женева се харесват на Тим и той решава да се задържи в този район на Европа. Именно тогава за своите собствени нужди той създава неголяма програмка "Enquire" – Справочник или Записна книжка. По своята същност тази программа днес представлява хипертекстова база от данни. В нея била въплътена идеята за днешната технология WWW.

Създаването на WWW
През 1984 год. цялото му внимание е обсебено от проблема за обработка и предоставяне на резултатите от научни изследвания в режим реално време – това e проблем, който дълго време безпокои CERN,и нерешен все още.По тази причина много подходяща се оказва програмата "Enquire" на Тим. На този етап на развитие тя трябва да поддържа вече не само произволни хипертекстови връзки, облекчавайки режима на търсене, но и да бъде многопотребителска, платформено-независима система. Бърнърс-Лий се заема с тази нелека задача.
Отношението на неговите по-възрастни колеги е скептично към задачата му. В средата на 80-те години представата за удобен потребителски интерфейс става неясна.
Никой не вярва, че този учен ще се „доближи” до хипертекстовата база чрез клавиатурата на своя компютър. Основната тежест за задачата поемат Бърнърс-Лий и Робърт Каилиау (Robert Cailliau) (много остроумен и весел човек), когото наричат «дясната ръка» на създателя на "World Wide Web", който след завършването на този проект работи самостоятелно по други проекти.
През есента на 1990 год. сътрудниците на CERN получават за ползване първите уеб-сървър и уеббраузър, написани собственоръчно от Бърнърс-Лий в програмната среда NeXTStep. Удобството на реализираната утопия с името „документираната вселена” става очевидно за всички. През лятото на 1991 год. проектът "WWW", покорил вече учените в Европа, пресича океана и се влива в проекта "Internet". Възниква паралелния свят на новосъздадените абревиатури: URL, HTTP, HTML. Започва борба за новата информационна технология между Европа и САЩ прави невъзможно пребиваването на Тим зад океана.
През 1994 год. Бърнърс-Лий е поканен да оглави катедра в Масачузетския технологичен институт (MIT). Тогава той оглавява и международния консорциум World Wide Web Consortium W3C, който създава и усъвършенства стандартите за технологията WWW


2. "The Work of Art in the Age of Mechanical Reproduction"

Есето на Уолтър Бенджамин "ХУДОЖЕСТВЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ В ЕПОХАТА НА НЕГОВАТА ТЕХНИЧЕСКА ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТ"е публикувано през1936. Уолтър Бенджамин развива своите тези на базата на хуманитарните науки, културните изследвания и теория на медиите. Също така се основава на някои факти от история на изкуството и архитектурата. Есето е написано в момента, когато Хитлер вече е канцлер на Германия, затова Бенджамин се насочва към теории, които ще бъдат "полезни за формулирането на революционните изисквания в политиката на изкуството" . "При липса на каквито и да било традиционни, ритуални стойности, изкуството в епохата на механично възпроизвеждане по своята същност ще се основава на практиката на политиката".
Есето засяга темите за АВТЕНТИЧНОСТТА на художественото произведение спрямо времето и пространството на неговото създаване, за ритуалната символика ( на която се базира идеята за традиционото изкуство) и като цяло за култовата и изложбената стойност на изкуството. Авторът разглежда ролята на фотографията и киното в този процес на преместването на акцента върху изложбената стойност, също така и ролята на публиката като определящ фактор. Част от тази публика се превръща в автор на по-късен етап , точно заради възможността за по-голяма продукция. Бенжамин акцентира и върху функциите на киноактьорът, ролята на монтажа и изобщо възможността за смяната на гледната точка при киното и ги съпоставя с театралното изкуство. В есето се разглежда търсенето и нуждата от нови художествени форми и какъв е ефектът от прилагането на техниката в този процес.

http://liternet.bg/publish18/v_beniamin/hudozhestvenoto.htm

3.  SMITH Paul

 

Сър Пол Смит младши е роден в Бийстън, Нотингамшир на 5 юли 1946 г. Той е Британски моден дизайнер с характерен и разпознаваем стил, който работи в областта на мъжката мода.

През 2000г той е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II. Като дизайнер, повече от три десетилетия, той превръща работите си в икона на мъжката мода.

На 15-годишна възраст, Пол напуска училище като единствената му амбиция е да стане състезател по колоездене но инцидент слага край на амбициите му. Заради инцидента той прекарва шест месеца в болница. Там Смит създава нови приятелства. След оздравяването си организира парти за тях в местен бар. Барът е средище на студенти и интелектуалци. Именно тогава Пол Смит решава, че той иска да бъде част от този пъстър свят на идеи и вълнение.

Пол Смит започна да се вечерни шивашки курсове с Гордън Валентин в Типтън. Пол Смит става част от Lincroft Kilgour в Savile Row, където е забелязан от председателя му Харолд Тилман. Там негови дрехи са носени от знаменитости сред които футболистът Джордж Бест.

По късно, с помощта на тогавашния му приятелка (сега съпруга) Polin Denyer, и малка сума спестявания, той успя да открие първия магазин. Това се случва в Нотингам през 1970 година. Шест години по-късно Пол показа първата си колекция от мъжки облекла в Париж с етикета Пол Смит.

Международният му растеж започва в Япония, където британските дизайни са особено популярни по онова време. Междувременно разширява дейността си и открива нови магазини в Лондон.

През 1998 г. отваря магазинът си в Нотинг Хил, Лондон, който сега е негов водещ магазин.

През 2007 г., Смит открива магазини в Дубай, Бангалор, Лийдс, Антверпен, Лос Анджелис и още един магазин в Лондон, в допълнение към изграждането на нова складова база в Нотингам, където е основното седалище на марката .

4.Serra Richard

Ричард Сера е роден във Сан Франциско през 1939 година. Учи в университета на Калифорния, Бъркли и Санта Барбара и през 1961 година завършва бакалавърска степен по английска литература. За да се издържа, започва работа стоманолеарните заводи по Западния бряг. През 1964 година получава магистърска степен в Йейл и през следващите две години пътува из Европа. През 1966 се премества в Ню Йорк, където по настоящем  живее и работи.
Ричард Сера е американски скулпур минималист и видео артист, познат с работата си с големи по размер метални листове. Той е участник в „Процес арт“ движението .
През 1966 година той прави първата си скулптура от нетрадиционни материали като фибростъкло и гума. Творбите му доста често са резултат от изследването му за пряко въздействие на определени материали, в резултат на което те се транформират, деформират, променят физическата си цялост или равновесието си. Най – често използваните материали са легирана стомана и олово. През 1968 година Сера започва да работи с растопено олово, проучвайки възможностите за осъществяване на творческия акт, които дава метала в разтопеното си състояние. Работата му с оловото се характеризира като абстрактна и базирана на процеса, той експериментира с разтопеното олово като хвърля късове срещу стените и ъглите на студиото си или галерия. Една прочута снимка на артиста с предпазни очила, го представя в момента на процеса как хвърля оловни „грамотевици“ в склада към галерия Лео Кастели. Получените форми са едновременно физическо доказателство за творческия акт, както и негов скулптурен заместител. Той използва същи и оловни плочи и листове, които огъва и деформира и ги превръща в скулптури като „Подпора“ или „Плоча, стълб, подпора“ и други.

Освен скулптур и художник Ричард Сера е изявен и в перформанса и видео изкуството. Той е бил един от четеримата участници в премиерата на Стийв Райх на неговата творба „Pendulum Music” на 27 май 1969 година в музея за американско изкуство „Уитни“. Другите участници са Майкъл Сноу, музикалният „терорист“ Джеймс Тени и Брус Науман.
„Да хванеш оловото с ръка“ (“Hand Catching Lead”) от 1968 година, Сера е заснет как неколкократно се опитва да улови падащ къс олово, като по този начин подчертава въздействието на земното привличане. Той също създава късометражния филм „Телевизията доставя хора“ („Television Delivers People”) през 1973, който е изпълнен с критическо послание към корпоративната масмедия, озвучен със звука на асансьор. Друга видео творба е „Бумеранг“ („Boomerang”), където Сера записва думите на Нанси Холт и ги пуска наобратно, обработени с делей ефект. Художникът създава серия от филми, ангажирани с производството и употребата на един от неговите любими материали – стоманата. “Railroad Turnbridge” е серия от кадри, заснети на Бърлингтон и Норд бридж на близо до Портланд, показващи как мостовете се отварят за да пропуснат кораби. В „Steelmill/Stahlwerk”  от 1979 година е документална лента, направена в колаборация с Клара Уейрграф, Сера изследва физическата конструкция на произведение на изкуството и в същото врме изпитва живот на завод за стомана. Тези филми могат да бъдат видяни в музея Гугенхайм в Билбао.
През 2002 година Сера се появява във филм на Матю Барни „Cremaster 3” и по – късно в „The Order”.

 

T

5.Тюринг, Алън е матемтик, логик и криптограф. Смятан е за един от бащите на компютрите. За британската общественост Тюринг е брилянтен математик, тъй като успява да разбие шифрите, с които Третият райх управлява войските си по време на Втората световна война. Още преди да навърши тридесет години той вече представя основите на съвременните цифрови компютри и въвежда теорията на изкуствения интелект. Завършва Кеймбридж, а в Пристънсия университет защитава докторат по математика. Не само неговата ексцентричност, но и брилянтните му математически способности са го отличавали от другите. През 1939 г.  той публикува известната си статия „Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост“. Той преформулира резултат Курт Гьодел от 1931 г., който гласи, че аритметиката винаги ще съдържа твърдения, които не могат да бъдат доказани нито като верни, нито като неверни. Той представя машина, която може да извършва действия с произволни числа. Тази машина, която включва контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. Тази примитивна „Машина на Тюринг“  по-късно е използвана като модел за разработването на първите компютри. Той умира трагично на четиридесет и една години на 7 юни 1954 г. в Уилмсло, Англия.

6. TURING TEST

Тестът на Тюринг е тест, предложен от британския математик Алан Тюринг през 1950 г. в статията му "Изчислителни машини и разум" (Computing Machinery and Intelligence) Тестът е за проверка дали  компютъра  има  разум в човешкия смисъл на думата.
 Алан Тюринг предложил теста, който да замени безсмисления според него въпрос "Може ли машината да мисли?" с по-определен. Съвременната интерпретация на този тест изглежда по следния начин.
Човек взаймодейства дистанционно с двама събеседници — компютър и човек. На основание на отговорите на въпросите, тестовият субект е длъжен да определи с кого разговаря — с машина (изкуствен интелект/компютърна програма) или с жив човек, а задачата на компютърната програма е да въведе човека в заблуда, карайки го по този начин да направи грешен избор.
 До 2008 година няма информация нито една от съществуващите компютърни системи да е преминала теста успешно.