Thursday, October 30, 2008

M N O P


M

1. MEMEX


През 1946 г. британският учен д-р Ваневар Буш разработва концепцията Memex - машина, която да допълва възможностите на човешката памет и да съхранява и предоставя различна информация. Използвайки идеята на д-р Буш, през 1972 г. двама шотландски професори д-р Фред Хийт - декан на Компютърния факултет към университета "Хериот Уот", и д-р Греъм Войка създават фирмата Memex Technology Ltd. През 1984 г. тя разработва своя първи хардуерен продукт - Memex Intelligence Engine (MIE) - върху който се базират всички останали програми.
През 1988 г. се появяват първите софтуерни модули - за съдебната система, за нуждите на военното разузнаване и за борба с бизнес престъпленията.


http://longstreet.typepad.com/thesciencebookstore/2009/10/the-history-of-the-internet-remembering-vannevar-bush-and-the-memex-1945.html

2. MAN-COMPUTER SYMBIOSIS

От английски "симбиоза човек-компютър" е полезността на техниката за човека и развитието, нарастването на неговия интелект. Тази връзка е наричана още "Intelligence Amplification"- разширяване, разработване, увеличение и допълнение на интелекта или " cognitive augmentation" - познавателна добавка . Идеята за първи път възниква 1950 и 60те в кибернетикта и ранните откриватели в компютрните техннологии. Терминът "IA" е от книгата на Уилям Рос Ашби "Въведение в кибернетиката" (1956)Понякога IA се сравнява с AI или "Artificial intelligence", "изкуствен интелект", което е да се построи интелект, по подобие на човешкия, във вид на независима технологична система като компютър или робот.




3. MAURICE BENAYOUN / MoBen

Морис Бенаюн (известен още като MoBen) ( 29 март 1957 г. Алжир ) е нов медиен артист, работи в Париж Неговата работа включва различни медии, включително често комбиниране на видео и потапяне във виртуална реалност, Web , безжични технологии.

През 1987 г. той става съосновател на ZA (лаборатория за компютърна графика и Virtual Reality) След 1994 г. Бенаюн създава повече виртуална реалност и интерактивни арт-инсталации. Една от тях е описана от в "Льо Монд" (1994) като "първата метафизична видео игра". Една от важните работи от този период е тунела под Атлантика , завършен през 1995 година. Това е теле-виртуален проект, свързващ Помпиду център в Париж и Музея за съвременно изкуство в Монреал .

„The Room Navigation” (1997) и „Мембраната” (2001) са два от по-известните му проекта. „The Room Navigation” завършва с уеб страница, посветена на всеки посетител. „Мембраната” (2001) симулира дишане и усещане за присъствието на посетителите. През 2006 г. заедно с архитекта Кристоф Жиро създава нова постоянна експозиция във вътрешността на Триумфалната арка , Париж, открита през февруари 2007.  През 2008 г. Морис Бенаюн представя своя блог „Сметището” като докторат.
Той е съосновател и художествен ръководител на „CiTu” изследователски център, посветен на изследвания и създаване на нови форми на изкуството.



http://www.benayoun.com



4. McLuhan, Marshall




Маршал Маклуън /1911-1980/ е известен канадски културолог, педагог, теоретик и изследовател в областта на комуникациите и медията.
През 1928г. започва следването си по литература в университета на Манитоба, където получава бакалавърска и магистърска степен. Печели златен медал на университета в областта на науките и изкуствата. Специализира във Великобритания в университета на Кеймбридж.
През следващите години преподава в редица университети в САЩ. През 1952г. получава научната степен – професор в университета в Торонто, Канада.
Създател е на „Център за култура и технологии”, със създаването на този център, Маклуън се посвещава на изследванията и ефекта на електронните технологии върху човешката същност.
Той се противопоставя на господството на масовите медии, особено на телевизията и пояснява последствията от наркотичното въздействие на комуникациите . Предвижда, че персонализираните дози информация и технологии могат да доведат до фундаментална промяна в човешкото съзнание. Според Маклуън -нищо от това, за което хората могат да използват електронните медии, не може да се сравни с онова, което те причиняват на човека неврологично и органически. Медиите директно са засегнали централната нервна система на човека  и са променили структурата  на мисълта му и схемата на поведението му. Съобщенията, предавани посредством новите медии са съвсем неуместно сравнение с начина, по който електронните медии преобразяват човешкия живот.  Оттук произлиза и втората  след „Средството е съобщението” прочута формула на Маклуън, представяща света в края на XX век  като глобално село.
„Глобално село” е фраза въведена от Маклуън, за да опише света, който се е „свил” до едно „село” от съвременните  комуникации. Той оприличава  мрежата на комуникационните системи на разгъната централна нервна система окончателно свързала всеки с всеки в света. 
С  известната формулировка „ Средството е съобщението”, той предизвиква революционен поврат в медиязнанието и определя развитието на медийната комуникация през целия ХХ век, а както се оказва в последствие и за в бъдеще.
Първата му книга - “Механичната годеница. Фолклор на индустриалния човек”, 1951 г., е опит за анализ на поп културата, за синтез на постиндустриалния индивид, на тясната връзка на модерния човек с машината .
В “Галактиката на Гутенберг” Маклуън развива своята авангардна тема за медиите като продължение на сетивата и за това, че технологиите, които използваме всеки ден, след време променят начина на функциониране на мозъка и оттам на сетивата ни, на начина ни на възприемане на света.
Най-известния му труд - “За да разберем медиите. Продълженията на човека”, доразвива тезата за влиянието на медиите върху обществото и съзнанието и се обръща към един феномен, когото традиционният хуманизъм не признава или комуто не отдава голямо значение, тоест, че знанието не е единствено въпрос на съдържание и че самият тип знание и средствата за комуникацията му са неразделни от него.


5. MUNTADAS, ANTONY 

Роден в през 1942 година в Барселона - Испания, Антони Мунтадас е художник, занимаващ се с мултидисциплинарни медии и дигитални инсталации в съвременното изкуство.
От 1971 година, той живее и работи в Ню Йорк. Мунтадас е научен сътрудник в центъра за съвременни визуални изследвания в MIT от 1977 до 1984 г., и в момента е професор на практика по програмата MIT в сферата на  изкуството, културата и технологиите.
Чрез своите творби, той разглежда социалните, политическите и комуникационни въпроси като отношението между публичното и частното пространство. Неговите проекти са представени с помоща на различни медии като фотография, видео, интернет публикации,  инсталации и градски интервенции.
През 1995 г. е удостоен с „Ars Electronica“ - Почетен диплом за известната си работа "The File Room". Стаята използва комуникационна технология за изграждане на база данни с цензура, която да бъде на разположение в световен мащаб. Целта на сайта е да бъде свързан с онлайн дискусионни групи и да съдържа оригинални текстове от цензурирани публикации. Друга дългосрочна работа е "On Translation", която се занимава с езика и идеята за писмен, устен превод и транскрипция. Проектът се реализира в различни формати през годините.

http://vimeo.com/42463910


N


1.Nam June Paik / Нам Джун Пайк

Нам Джун Пайк (20 юли, 1932г. – 29 януари, 2006г.) е американски артист с корейски произход. Счита се за първият видео артист.
Роден в Сеул, като пето дете в семейството на производител на текстил. През корейската война семейството бяга първо в Хонг Конг, после в Япония. Пайк завършва Токийския Университет (История на Изкуството и История на Музиката). Премества се в Германия за да продължи да изучава история на музиката в Мюнхенския Университет. Там се запознава с композиторите Карлхайнц Щокхаузен и Джон Кейдж и концептуалистите Йозеф Бойс и Волф Востел., които го вдъхновяват да се занимава с електроника.

Нам Джун Пайк се включва в нео-дадаисткото движение Флуксус. Прави своя дебют на изложбата Exposition of Music-Electronic Television, където поставя телевизори навсякъде и използва магнити за да изкривява изображенията.
През 1964 се мести в Ню Йорк и започва работа с челистката Шарлот Мурман, смесвайки видео, музика и пърформанс. TV Cello например е пърформанс, на които Мурман свири на чело, създадено от телевизори, на които има изображения на нея и други челисти. Известен инцидент е, когато през 1967 Мурман е арестувана при изпълнение на пърформанса на Пайк Opera Sextronique, на който тя свири полу гола.

След като Сони представя Портапак (портативна камера, записваща видео и звук) през 1965 г., Пайк вече може да снима навсякъде. Оттам насетне се превръща в международна знаменитост.
През 1974г. Пайк използва термина „super highway” спрямо телекомуникациите.
Освен с видео арт, инсталации и пърформанси, артистът е известен и с направата на роботи от телевизори.
От 1979г. до 1996г. той е професор в Staatliche Kunstakademie, в Дюселдорф. През 1996г. получава удар, който оставя половината му тяло парализирано. Пайк умира пре 2006г. след усложнения от удара.


"Our life is half natural and half technological. Half-and-half is good. You cannot deny that high-tech is progress. We need it for jobs. Yet if you make only high-tech, you make war. So we must have a strong human element to keep modesty and natural life."



Пайк е всепризнатият баща на видео-арта. Известен е също така и с критиките, които отправя към маниполативното въздействие на телевизията.Голама част от неговото творчество е насочена главно към порицанието на  масовите медии. Такава е инсталацията му с неработещи или неизлъчващи  картина телевизори.


Връзки: http://www.paikstudios.com/index.html http://www.ubu.com/film/paik.html


2. NETWORK

Network – работа в мрежа(Англ.)
Net – мрежа(Англ.)
Work – работа(Англ.)

Компютърна мрежа представлява група от взаимосвързани компютри. Мрежата позволява на компютрите да комуникират помежду си и да обменят и споделят различни източници и информация. Типове мрежи – Personal Area Network(PAN), Local Area Network(LAN), Campus Area Network (CAN), Metropolitan Area Network (MAN), Global Area Network(GAN), Internetwork.

Теодор Нелсон основава проект Xanadu, с цел да създаде Компютърна мрежа с проста потребителска система за преглед. Този проект се проваля, създава се обаче името и концепцията за мрежа.
През 1969 г Калифорния Университет в Лос Анджелис, Станфордския изследователски институт, Калифорнийския университет в Санта Барбара, и Университета на Юта са свързани в ARPANET.
Правилата и форматите за обмен на данни в компютърната мрежа се определят от комуникационни протоколи. Компютърните мрежи могат да бъдат класифицирани според хардуера, свързаните с тях технологии и софтуера, който се използва за свързване на отделните устройства в мрежата .Връзката се осъществява чрез: електрически кабел (HomePNA), оптични влакна и радио вълни (безжична локална мрежа). Wireless LAN Технологията е предназначена за свързване на устройства без кабели. Тези устройства използват радиовълни или инфрачервени сигнали.
http://en.wikipedia.org/wiki/Computer_network

3 NOLLE Michael  
 
Пионер в използването на компютри в изобразителното изкуство, роден през 193 9 в Нюарк, Ню Джърси.

Д-р Нол започнал работа в Bell Labs в Мъри Хил през 1961 прекарал почти петнадесет години, в изследователска работа. Неговите изследвания са в областите: въздействие на медиите за междуличностна комуникация, триизмерна компютърна графика, тактилна комуникация между човек-машина, обработка на реч сигнал, и естетика.
Неговото проучване от началото на 60-те, за естетическите предпочитания за компютърно генериран модел в сравнение с картина от Мондриан е превърнал в класика. В края на 1960 и началото на 1970-те години, той построил интерактивни триизмерни входни устройства и дисплеи, и триизмерни системи с обратна връзка ("feelie") , което става предшественик на днешните системи за виртуална реалност.

През 1965 г той показва за пръв път компютърното си изкуство в галерия Howard Wise в Ню Йорк Сити. Това е най-ранната изложба на картини генерирани от компютри.
4 NELSON Theodor Holm  , Tod Nelson


Американски социолог, философ и пионер на информационните технологии. През шейсетте години измисля век той измисля и популяризира термините "хипертекст" и "хипермедия". Признат в най-големите световни университети и посветен в рицарство от Франция като"Officier des Arts et Lettres".

Теодор Холм Нелсън се ражда на 17 юни, 1937 г. в семейството на режисьора Ралф Нелсън и актриса Селесте Холм. Израства в Гринуич Вилидж. През 1950 завършва колеж в Swarthmore а след това учи социология в Харвард. През 2002г. защитава докторска степен в Япония в Университета Кейо. От 2004 г. той е научен сътрудник на Wadham College в Оксфорд, където е работи до 2006г. През 2007 г. на 70-тия си рожден ден изнася лекция пред аудиторията на Университета на Саутхемптън.

Личността на Тод Нелсън до голяма степен олицетворява интердисциплинарният характер на съвременната наука. В трудовете си той защитава идеята за двупосочност на информацията и изразява гледището си за децентрализация й, в младия тогава компютърен свят. Предвижда компютърната революция, която днес приемаме за даденост и пропагандира необходимостта за по-дълбоко разбиране на дигиталните технологии. През 1980г. е първото издание на книгата му Literary Machines. В нея той на практика прилага идеята си за двупосочност на информацията чрез необичайният й формат, като главите са подредени по такъв начин, че текстът може да се прочете на реда. Това разбира се е изразно средство, а същнтостта и предлага подробен преглед на измисления по-рано от него термин „хипертекст“, както и труги теории на автора.


5. Neuromancer / Невромантик


"Невромантик" от  Уилям Гибсън, 1984г., е книгата, която прави У. Гибсън известен като киберпънк автор в началото на 80-те години на миналия век.  Той е считан за един от „бащите” на киберпънк жанра в литературата. Романът е част от трилогията за "Спроул", включваща още две книги - "Мона Лиза Овърдрайв" и "Нулев Брояч". "Невромантик" е първото литературно произведение, което описва Интернет и го нарича "Мрежата". Терминът "Мрежата" и досега се свързва с името на Уилям Гибсън.  "Невромантик" представя свръх технологизирана Япония през 80-те години на двадесети век - книгата е един вид синтез на това, което самият Гибсън е видял и си е представял, посещавайки Токио през този период. "Невромантик" го утвърждава като класик на научната фантастика в епохата на постмодернизма.  Романът изследва аспекта на съвременната дехуманизация, а именно насилието над плът, орган, душа и природа от страна на изкуственото. Главният герой, Кейс, е кибержокей и бивш хакер, още на млади години платил със здравето си за своето потъване в подземния свят на техношпионажа и кражбата на информация. Съдбата му е моделирана по известен модел от видеоигрите и фантастичните филми - отравяне на организма с цел изпълняване на мисия и само срещу нейното изпълнение той би получил противоотровата. Отровеният организъм на Кейс не му позволява да влиза в глобалния компютър и паралелно със здравето си той губи и работата си и е социално декласиран чрез тялото си от кибераферистите и негови работодатели. Упадъчният постапокалиптичен Спроул се превръща в арена на мисия за проникване в специална технологизирана вила и кражба на софтуер за Кейс и група, отхвърлени от технологичния монопол, киберсърфисти.
Превръщането на тялото в артефакт на културата на конзолните игри е символизирано от Моли - жена, превърната в уличен войн от хищническите нрави на нелегалните сделки със софтуер. Обвита в електроника и със скрити оръжия тя наподобява герой от многобройните компютърни зали, които оформят голяма част от бездиханния, холограмен град. Моли символизира пожертвана женственост и спонтанност и нестабилността на човешката идентичност и личностна изява в света на киберсимулациите.
 Операциите на Кейс и Моли са под контрола на могъщ изкуствен интелект. Чудовищните възможности на изкуствения интелект са принудили обществото в романа да създаде закон, с който да забрани серийното му производство. Типично за киберпънк жанра обаче, технологиите са господари на живота, а не човека. Читателят разбира, че целта на изкуствения интелект Ледомлък е да се съедини с другата си част - Невромантик и да започне да наподобява човешко същество. Злото в романа е именно този изкуствен интелект, който умее да контролира хората за свои собствени цели, а крайната му цел е имитация над плътта и оттам може би и разпространение в света на човека, който и без това вече е задръстен от холограмни образи и е подвластен на вездесъща матрица от киберсимулации.
„Невромантик” печели три големи награди за научна фантастика ( Небюла, Хюго и Мемориалната награда на Филип Дик).


http://chitanka.info/text/1676-nevromantik  - книгата на български език
 





O

P

1. "PREPARED PIANO"

"prepared piano"(от англ. "подготвено пиано")- Използва се като термин за пиано, чийто звук е променен, чрез поставяне на различни предмети върху струните, чукчетата или амортисьорите на инструмента. В книгата на Richard Bunger "The Well Prepared Piano" авторът обяснява как John Cage подготвя пиано, какви предмети използва, защо, как ги прилага и как се отразяват на тембъра на пианото. Джон Кейдж(John Cage ) e един от най-влиятелните композитори на двадесети век с оригинален подход към музиката.“Композирал” е дори тишина. Най-познатата част от неговото творчество е музиката за “подготвено пиано”, при която пианото се променя от клавирен в перкусионен инструмент. Той  го подобрява с кламери, болтове и др. предмети.
Ориенталския привкус и липсата на хармония са главните отличителни черти на тази музика, също и ритмичната повтаряемост и липсата на напрежение.
Други личности допринесли за развитието на "prepared piano" са Erik Satie, който поставя листи хартия между струните на инструмента, Heitor Villa-Lobos, който добавя писмени инструкции за пианиста, Maurice Delage с неговата Ragamalika, наподобяваща звука на индийски барабан, Henry Cowell и други.


http://www.ubu.com/film/roulette_lengtan.html



  

No comments: