U
1. UNIVAC
От UNIVAC до наши дни компютърната еволюция се разви с шеметна скорост. Компютрите от първо поколение използваха вакуумни лампи в тяхната конструкция. Следващото поколение използва много по-малкия и по-ефикасен транзистор.Всеки модерен цифров компютър до голяма степен представлява съвкупност от електронни превключватели. Тези превключватели се използват за представяне и управление на потока от единици информация, наречени битове – BInary digiТ. Тъй като в компютъра двоичното число се представя като включено и изключено състояние, това налага използването на надежден електронен превключвател. За тази цел първите електронни компютри използваха вакуумни лампи, които пораждаха редица проблеми.
Типът лампа използван в ранните компютри, се нарича триод и е изобретена от Лий де Форест през 1906 г. Тя се състои от катод и плоча, разделени от управляваща решетка, като всичките са затворени в стъклена вакуумна тръба.Ефективността на вакуумната лампа като превключвател, обаче е ниска. Тя консумира голямо количество електрическа енергия, част от която се излъчва под формата на топлина. Това е представлявало значителен проблем при по-ранните системи. Освен това в по-големите системи средното време между отказите е около 2 часа.Изобретяването на транзистора, или полупроводника, е едно от най-важните събития, довели до революцията на персоналните компютри. Транзисторът е изобретен през 1947 г. и анонсиран през 1948 г. от инженерите Джон Бардийн и Уолтър Братън, работещи за Bell Laboratories. Няколко месеца по-късно Уилям Шокли, техен ко-
лега от Bell Laboratories, изобретява планарния транзистор. Така тримата заедно си поделят Нобеловата награда за физика през 1956 г. за изобретяването на транзистора.Транзисторът, който по същество представлява полупроводников електронен превклчвател, замени значително по-неподходящата вакуумна лампа. Поради своите малки размери и значително по-ниска консумация на електрическа мощност, изградените от транзистори компютърни системи бяха по-малки, по-бързи и по-ефикасни от тези с вакуумни лампи.С преминаването от вакуумни лампи към транзистори започна тенденция към миниатюризация, която продължава и до днес. Днешните преносими лаптоп или палмтоп PC системи, захранвани от батерии, притежават по-голяма изчислителна мощност от много предишни компютри, които заемаха цели стаи и консумираха огромни количества електрическа енергия.
UNIVAC I (UNIVersal Automatic Computer I) е създаден от J. Presper Eckert и John Mauchly. UNIVAC e първия комерсиално достъпен компютър, за първи път използван през 1951 от Бюрото за преброяване на населението на САЩ, за в последвалите години от множество военни, комерсиални и академични институции в страната. Изчислителната му мощ от 1905 операции в секунда се е дължала на използваните 5200 електронни вакумни лампи, максималното количество данни съхранявано във вътрешната му памет е достигало до 1000 думи или 12000 знака. Тежал е 13 тона и заемал 35 кв.м. площ. Това е бил първия компютър използващ магнитни ленти за записване на информация, разполагал е с 10 модула с ленти съвместими един с друг. В добавка UNIVAC е бил първия компютър с буферна памет - докато в някоя от лентите се записват данни, другите остават свободни за изчисление на задачите и това доста увеличило изчислителната му мощ. За запис на данните са били използвани перфокарти, като за целта специално са създадени два конвертора - от магнитна лента към перфокарта и от карта към лента.
Вътрешността на UNIVAC
V
1. Steina and
Woody Vasulka
Стейна и Уди са пионерите на Видео арта.
Уди (Woody Bohuslav Vasulka) е роден през 1937 година в Бърно
(Чехия). Учи металургия и механика в училище за индустриално инженерство в
родния си град от 1952 до 1956-та година. През 1960-та година се установява в
Прага да учи Телевизионна и филмова продукция в Academy of Performing Arts, като също е
писал поезия и е продуцирал късометражни
филми.
Стейна (SteinunnBriem Bjarnadottir) е родена през 1940 година в Рейкявик
(Исландия). Учи езици, музикална теория в консерваторията в Прага и свири на
цигулка.
Двамата се срещат в началото на 1960 година, след няколко
години се женят и през 1965 емигрират в Ню Йорк. Там Стейна работи, като музикант на свободна
практика, а Уди режисира индустриални филми в Harvey Lloyd productions.
Контактът на Уди с киното позволява да еспериментира с
електронен зук и стробоскопичен проектор на филмови снимки.
Уди и Стейна създават екип за разследване, чиято
кулминация е на изложението „Кухнята“ (The Kitchen) в Ню Йорк през 1971 година. Електронната
„Кухня“ била лабораторя, в която артисти можели да експериментрат със
съвременна технология и да представят своите проекти на живо.
През 1998-ма година Уди и Стейна Васулка печелят
наградата на Националното сдружение на медия и култура (NAMAC) в Сан Франциско
за тяхната работа в областа на медийното изкуство,след което получават почетни
докторски степени в Института по изкуства в същия град.
В момента Стейна и Уди живеят в Санта Фе, Ню Мексико.
2. VRML - Virtual Reality Modeling Language
VRML ( Virtual Reality Modeling Language, първоначално преди 1995 известен като Virtual Reality Markup Language) е стандартен файлов формат за представяне на 3 -измерна (3D ) интерактивни векторни графики, предназначени за използване в интернет пространството. Име разширение „.wrl (plain)” или „.wrz (compression)”.
VRML е текстов файл, където, например , върхове и ръбове за 3D многоъгълник могат да бъдат определени, заедно с цвета на повърхността , прозрачността и така нататък. URL адреси могат да бъдат свързани с графични компоненти , така че уеб браузър може да осигури нов VRML файл от Интернет , когато потребителят кликне върху специфичните графични компоненти.
Терминът VRML е измислена от Дейв Raggett в документ, представен на Първата световна Wide Web конференция през 1994 г., и за първи път се обсъжда на VRML WWW94 BOF, създаден от Тим Бърнърс -Лий , където М.Pesce представя „Labyrinth”.
Днес VRML е заменен от X3D , като съществуват алтернативи като: 3DMLW, COLLADA, O3D (разработена от Google), U3D.
H-Anim е стандарт за анимирани хуманоиди и се основава около VRML, по-късно X3D. Първоначалната версия 1.0 на стандарта е насрочен за подаване в края на март 1998 г
www.web3d.org/x3d/vrml
3.Vostell,Wolf
Роден на 14ти октомври 1932 година в Леверкузен умира
през април 1998 в Берлин. Той е художник и скулптур, занимаващ се с видео арт и
пространствени инсталации. Един от пионерите на хепънинга и участник в
движението Флуксус. Характерни за него са техниките като замъгляване и
де-колаж. Използва телевизионни сетове и вградени обекти в бетон в работите си.
Той създава първите си артистични проекти през 1950 година. През 1953 година следва в академията за изкуство във Въпартал и създава първия си Де-колаж през 1954. През 1955-1956 следва в изкуство в Париж и след това през 1957 година в академията в Дюселдорф.
Философията на Востел се гради на идеята за разрушението, което е навсякъде около нас и преминава през целия 20ти век. Работната му концепция на деколажа е основана на визуалната сила, която премахва остарелите стойности и ги превръща в мислена като функция дистанцирана от медията.
Първият му хепънинг на име „ Theater is in the street ” се провежда в Париж през 1958 година и включва части на автомобил и телевизор. През същата година той взима участие в първия европейски хепънинг и успява да произведе неговите първи обекти от части от телевизори и автомобилни части. Востел е силно впечатлен от Карлхайнц Щокхаузен, с който се среща случайно в едно от студията на немското радио ВДР и през 1959 година той създава електронен TV Dé-coll/age. Това отбелязва и началото на неговото участие в движението Флуксус, което той самия съосновава през 60те. Востел стой зад много хепънинги в Ню Йорк, Берлин, Кьолн, Въпертал и Улм, както и на много други места. През 1962 той участва в планирането на Фестум Флуксорум, интернационално събитие във Виизтбаден заедно с Нам Джун Пайк и Джордж Макюнас. Волф Востел става пионер на видео арта и инсталацията през 1963 година с работата си 6 TV Dé-coll/age показан в Смолин Галери в Ню Йорк, а сега в колекцията на Музео Рейна София в Мадрид. През 1967 година той прави хепънинг „ Мис Виетнам“ занимаващ се проблематиката на виетнамската война. Той създава Labor e.V., група, която се занимва с изследването на акустични и визуални събития, заедно с Маурисио Кагел и други.
Волф Востел е първия артист в историята, които интегрира телевизионен сет в артистичната си работа. Тази инсталация е направена през 1958 година под името „Cycle Black Room“ и сега е част от колекцията на музея за изкуство Berlinische Galerie в Берлин. По – ранни работи с телевезионен сет са Transmigracion 1-3 от 1958 и Elektronischer Dé-coll/age Happening Raum от 1968. През 1974 се организира първата голяма ретроспективна изложба в АРЦ 2 в музея за модерно изкуство в Париж.
Волф Востел получава признание също за неговите рисунки и обекти като снимките на американския B – 52 бомбандировач, побликувани в рубриката „ капиталистически реализъм“. Нам Джун Пайк и Востел са участници в движението Флуксус и в работата на двамата артисти се открива критика към фетишизма на телевизията и културата на консумацията.
След 90та година са направени ретроспективни изложби с творчеството на Востел, както и документален филм на име VOSTELL 60-RÜCKBLICK 92.
Той създава първите си артистични проекти през 1950 година. През 1953 година следва в академията за изкуство във Въпартал и създава първия си Де-колаж през 1954. През 1955-1956 следва в изкуство в Париж и след това през 1957 година в академията в Дюселдорф.
Философията на Востел се гради на идеята за разрушението, което е навсякъде около нас и преминава през целия 20ти век. Работната му концепция на деколажа е основана на визуалната сила, която премахва остарелите стойности и ги превръща в мислена като функция дистанцирана от медията.
Първият му хепънинг на име „ Theater is in the street ” се провежда в Париж през 1958 година и включва части на автомобил и телевизор. През същата година той взима участие в първия европейски хепънинг и успява да произведе неговите първи обекти от части от телевизори и автомобилни части. Востел е силно впечатлен от Карлхайнц Щокхаузен, с който се среща случайно в едно от студията на немското радио ВДР и през 1959 година той създава електронен TV Dé-coll/age. Това отбелязва и началото на неговото участие в движението Флуксус, което той самия съосновава през 60те. Востел стой зад много хепънинги в Ню Йорк, Берлин, Кьолн, Въпертал и Улм, както и на много други места. През 1962 той участва в планирането на Фестум Флуксорум, интернационално събитие във Виизтбаден заедно с Нам Джун Пайк и Джордж Макюнас. Волф Востел става пионер на видео арта и инсталацията през 1963 година с работата си 6 TV Dé-coll/age показан в Смолин Галери в Ню Йорк, а сега в колекцията на Музео Рейна София в Мадрид. През 1967 година той прави хепънинг „ Мис Виетнам“ занимаващ се проблематиката на виетнамската война. Той създава Labor e.V., група, която се занимва с изследването на акустични и визуални събития, заедно с Маурисио Кагел и други.
Волф Востел е първия артист в историята, които интегрира телевизионен сет в артистичната си работа. Тази инсталация е направена през 1958 година под името „Cycle Black Room“ и сега е част от колекцията на музея за изкуство Berlinische Galerie в Берлин. По – ранни работи с телевезионен сет са Transmigracion 1-3 от 1958 и Elektronischer Dé-coll/age Happening Raum от 1968. През 1974 се организира първата голяма ретроспективна изложба в АРЦ 2 в музея за модерно изкуство в Париж.
Волф Востел получава признание също за неговите рисунки и обекти като снимките на американския B – 52 бомбандировач, побликувани в рубриката „ капиталистически реализъм“. Нам Джун Пайк и Востел са участници в движението Флуксус и в работата на двамата артисти се открива критика към фетишизма на телевизията и културата на консумацията.
След 90та година са направени ретроспективни изложби с творчеството на Востел, както и документален филм на име VOSTELL 60-RÜCKBLICK 92.
W
1. WARHOL, ANDY
Анди Уорхол, роден през 1928 година в Питсбърг – Пенсилвания, е американски художник, рекламен дизайнер и илюстратор. Той е един от водещите представители на течението „поп-арт“ през втората половина на 20 век.
След успешна кариера като илюстратор и дизайнер на реклами, Анди Уорхол става световно известен като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател. В центъра на творчеството му е представата за американската култура. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности.
Повлиян от нюйоркското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове. Анди Уорхол умира през 1987 година на 58 год.
Най – известните му творби са “Campbell’s Soup”, “Marilyn Monroe”, “Brillo Boxes”, “Bottles of Coke”, “Мichael Jackson”, кaкто и филмите “Blow Job”, “Outer and Inner Space” , “Sleep” , “Empire”.
След успешна кариера като илюстратор и дизайнер на реклами, Анди Уорхол става световно известен като художник, авангарден кинорежисьор, звукозаписен продуцент и писател. В центъра на творчеството му е представата за американската култура. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности.
Повлиян от нюйоркското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове. Анди Уорхол умира през 1987 година на 58 год.
Най – известните му творби са “Campbell’s Soup”, “Marilyn Monroe”, “Brillo Boxes”, “Bottles of Coke”, “Мichael Jackson”, кaкто и филмите “Blow Job”, “Outer and Inner Space” , “Sleep” , “Empire”.
2. WEB BROWSER
Web ili WWW (World Wide Web) е мрежа от страници или по-точно документи с текст и медия (картинки, анимация, видео, звук), които се намират на сървъри по целия свят. Browse - от английски език - „разлиствам“, „преглеждам“, „ровя се“ за удоволствие. Уеб Браузерът е компютърна програма, чрез която се свързваме с уеб сървърите по света и разглеждаме страниците посредством протокол (HTTP и HTTPS ). С уеб браузерът можем да навигираме страниците и да преминаваме от един хипертекст към друг чрез препратки (електронни връзки между хипертекстовете). За да посетим определена страница трябва да въведем URL адрес, съкратено от Uniform Resource Locator или универсален указател на ресурса, след което нашия уеб браузър изпраща заявка до уеб сървъра, очаквайки той от своя страна да изпрати обратно съдържанието на HTML страницата. Това, което получаваме е изходния код на сайта, който всъщност представлява чист текст, интерпретиран от браузера, за да се появят желаните таблици, полета, текстове, изображения и тн. По тази причина, дали ще видим дадено изображение или не, зависи от нашата програма а не от съдържанието на уеб сървъра. За да поддържа всички файлови формати един браузер е нужно да му се прибавят рационализиращи plug-in-и, затова и напоследък нараства популярността и на браузъри като Mozilla Firefox, позволяващи надргаждането чрез надбавки /плъгини/модули, в зависимост от личните нужди на всеки потребител.
Историята на уеб браузъра датира от края на 1980 г., WorldWideWeb ,е понятие ваведено от Тим Бърнарс-Лий през 1991 г..Този браузър събра разнообразие от съществуващи и нови софтуерни и хардуерни технологии. Уеб браузърът е за извличане и представяне на преминаващи информационни ресурси на World Wide Web. Информацията с която оперирате може да бъде на уеб страноца , изображение, видео или друга част от съдържанието на определен URL адрес.Като цяло дава възможност на потребителите да имат достъп, за извличане и преглед на документи и други ресурси в Интернет. Основните уеб браузъри са Internet Explorer , Firefox , Google Chrome , Safari и Opera.Уеб браузъри са системи за масова комуникация и това ги прави широко използвани.Браузър е функция, която непрекъснато се осъваршенства. Всички по-известни браузъри позволяват на потребителя да отвори множество информационни ресурси в същото време, в различни прозорци на браузъра, или в различни раздели на същия прозорец . Основните браузъри включват също и поп блокери , за да се предотврати появяването на нежелани прозорци без съгласието на потребителя. Повечето уеб браузъри могат да показват списък на уеб страниците, в които потребителят има отметки, така че потребителят може бързо да се върне към тях. Всички големи уеб браузъри се занимават с разширение на браузъра .
3. WIENER, Norbert (1894-1984)
е американски математик, пионер в изучаването на случайните и шумови процеси, принос, приложим в инженерството, системния контрол, компютърните науки, биологията, философията и организацията на обществото. По време на втората световна война, работата му върху автоматично насочващи снаряди довежда Weiner до идеята за комуникационната теория и в последствие формулирането на кибернетиката. Той разработва областта на кибернетиката, вдъхновявайки цяло поколение от учени да мислят за компютърните технологии като средство да разшият човешките възможности.
В „The Human Use of Human Beings” („Хуманната употреба на човешките същества”), Винер разглежда връзката между компютрите и човешката нервна система. Идеята, която проповядва е, че машините ще освободят хората от тежкият и безсмислен труд, за да се отдадат на по-креативни занимания. В същото време той говори и за опасността от дехуманизиране . Винер разглежда последиците от кибернетиката в сферата на образованието, правото, науката и технологиите. Също така разглежда темата за „третата индустриална революция”.
„Обществото може да бъде разбрано само чрез изследване на съобщенията и средствата за комуникация, които принадлежат към нея. В бъдещото развитие на тези средства за комуникация, съобщенията между хора и машини, машини и човек, машина и машина, ще играят все по-важна роля. ”- Норберт Виенер
1 comment:
e-tozi e velik!Ako imate ideq koi knigi e pisal-molq prepratete info!
Post a Comment